Без редакция

…Отиват нощите нахалост с тъмната ми мъка дали ще ме обичаш още или да пея за разлъка. Че песните ми – жар горяща – изгарят моето гърло и ето ме – зовяща в нощи върли. Че псета вият вън и вълци из улиците тесни, ще чуят песента ми и ще нахлуят бесни…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение

В самотата на нощта с кошмарите ѝ луди отново съм сама и от живота така учудена. Че няма ден спокоен за душа тревожна от битки невъзможни в живота сложен. Че няма ден да дойде без тъмните проклятия на мислите жестоки и черни възприятия. Че няма край падението на духовете спящи в нощите сиротни от слабостта проплакващи… В измамна тишина, от ужаси гърмяща, отново съм сама – трепереща, неспяща…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Аз страдам. Ти не си до мене. Нима ще бъде любовта ни нежната до време? Аз искам завинаги да сме наблизо с перчема твой и моята бяла риза… И  любовта ни непокътната през времето да мине оттатък този свят към вечността, любими. Сега в безлунна нощ за кратко разделени аз страдам, мили мой, че ти не си до мене. Орисницата моя така е отредила през болката да мина в стремеж към теб, любими…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Ето – влизам в твоята нощ и поканена се чувствам. Зная, ще ме приютиш, ще говорим за изкуство. И светът ще се оттегли с грозната чернилка дневна, няма да съм тъжна аз , няма да съм гневна. И вълшебен елексир ще са нашите целувки бързи,  и като след сладък пир ще се радваме в духа си свързани…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Престрашиха се щурците и запяха в кратка нощ. В град разграждат се стените, хората живеят в злост. Някъде под месец тъмен ние двама в люлка скрити пазим се от хорска злъч – да не виждат ни очите ѝ. Крехка нашата любов като струна звън проплаква, че без нея ще сме зли и напразно дъжд ще чакаме… Някъде под месец тъмен слушаме щурците тихи – музика в нечакан час, спомен скъп за добрините…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Изпълзяха съществата сатанински. И крак подлагат всекиму, дръзнал да запее, и хората мълчат и горки сълзи леят. Че носят много мъка и бели са косите , и скръб разбива времето на парчета из тревите…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Автопортрет

Аз не мога да се задушавам  в град с бетонни улици. Търся приказни дерета, хълмове, дървета. Там развявам своето знаме на духа свободен и лети подобно птица над природа родна. И гласът хриплив говори с други жестове и думи. Временно така намирам бягство от свистящи гуми…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар