Очакване

Сега е нощ и тишината дълбае в мене. Часовникът е мой приятел и мое бреме. Но любовта към времето е безразлична и търси тишина и личност. И затова съм будна нощем и чакам още.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Вали дъждът, на едри капки пръска и в локвите балончета надува. Вали, а аз съм на открито и без чадър, и се страхувам. Светкавици секат и под дървото не смея да стоя. Животът, мисля си, ми е заложен, и мъката редя. Поглеждам плахо към небето, на облак – казвам си – дъждът е и по – добре е през полето. Гърми, трещи и съм мишена на гняв, на болка и на справедливост. Ще бъде ли така наказан светът за своята уродливост?

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Разказ

Заспиват всички. С новия си молив рисувам приказка за лека нощ. Разказвам и скръбта прогонвам, че тиха реже като нож. И приказката е красива, завършва винаги щастливо. Защото моливът е нов и пише още за любов.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Душа

Аз всяка вечер у дома без покрив съм и под дъжда. Небето сиво е навъсено и цялата съм в скръбни пръски. С чадър главата си покривам, мокра съм от скръб и не заспивам. Когато утро в слънце блясва, къщата ми става тясна. Нов покрив ще си изградя, да ме крие нощем от дъжда.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Пустош

Когато мислите объркани се слеят в точка, аз започвам да крещя. Но само славеите се обаждат от пустошта. Тогава с новите обувки към тебе тръгвам през нощта.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Железен покрив да крепя с върбови клони. Огъват се под тежестта и листи ронят. Сърцето бяга от скръбта подгонено.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Повторение

Отново утрото далечно измъчва ме със своята вечност. И гласове на хора нежелани отново мамят ме. С ръце протегнати отново грабват ме. Надолу, в черни дни – отново да ме заболи. Страхът отново смига, без слънце да се вдигне.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар