Преживяване

Ти, ревност, знак за притежание, махни ръце студени. Той знае, че желая го за мене. Но твоята хлад ме вледенява и чувството на ледник става.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Театър извън времето

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО  – ПРОДЪЖЕНИЕ

Ала шарената есен започна бързо да ромоли своята стара песен. Тебе те няма и сърцето ми се свива в болката  голяма. Пътища далечни ни разделят в този час от мечтана вечност. Проходите снежни зимата затвори в бялата безбрежност. Ти къде си мили, чакам да се върнеш, ти ще имаш сили.

Трябваше да презимувам в изоставеното ханче – като в приказка пред мен изплува. Там случиха се чудесата – прииждаше към мен народ с жените и децата. Искаха от мен съвети – като странник непознат – как животът им да свети. Аз не знаех нищо, освен своите поеми, зимата върлуваше – ще ги прочета, аз имам време. Скромното ми слово народа развълнува, спрях ги – те поискаха ръка да ми целуват. Осъзнах , че неграмотни расли са в невежество – пагубно за всяка самотност. Зимата поукроти се в своята стихия, започнах да ги уча да четат и пишат. Божието слово как ще разпознаят – мислех си наум и трескаво. продължавах.

РАЗКАЗВАЧ
И така с изкуството и с Бог в душата поетът на обратно сякаш завъртя земята, изпаднала в немилост, в жалост и не нахалост беше пътят му далечен, изминат към дълбока вечност

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Театър извън времето

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Във вечерта така самотна питам се – дали ще ме намериш, мили, тук дето скрих душа сиротна. Зная, че ще пребориш с духа си боен премеждията, препятствията с мисъл стройна. Премина зимата и пролетта ме вика вън да тичам волна с пречистено сърце от любовта.

Народът тръгна към нивите, направил бях ,каквото мога , със знания, сърце за живите. Да извървя обратен път зовеше моята любов, мислех си – не е в града, където завист я разяждаше, а ще се скрие в място тихо – градът сълзи пораждаше.

РАЗКАЗВАЧ
Поетът , свършил своето дело, пое обратно труден път, за да рисува  картините си – на словото духът. А любовта крепеше го в дългите нощи и мислеше – тя ме обича още. И не грешаха влюбени сърцата, силно свързани в душата.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Театър извън времето

ЕПИЛОГ
Къде изчезна, мили мой, къде изчезна, как шумният прибой ме плаши и мисли мрачни навява той. Къде си, мили мой, къде си, в нощта те чакам да се върнеш, че сякаш бурен вятър те отнесе. Но ето, през вратата чувам гласа ти, мили мой, зовеш ме ти и не сънувам.

Ненапразно бях в далечен край, любима, да търся пътища, пътеки и трудно беше, но знаех, че те има. Сърцето твое чувствах , мила, как бие в ритъм с моя пулс и сигурен бях в твоята сила. Сега прегръщам те и моля, скъпа, сълзите кротки да изтрием, че се завърнах, прогонил мъката.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Театър извън времето

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО – ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пристигнах в имението тихо с градината поизоставена и спомените ме обвиха. Във време недалечно бях тичала безгрижно сред природа вечна. Огледах се, а есента прииждаше с красиви шарки – сякаш за първи път ги виждах. Колко изменчива е паметта и как градът убивал е усещането ми за есента. Оставих се на тихата природа да води моите стъпки, да съхрани любовните ми тръпки.

Не можех вече да нощувам на открито, есен стана моя спътница, подслони търсех на закрито. Та богат и беден показваха лица, неверието бе голямо, виждах в множество сърца. В скромната си малка къща как щедър бе беднякът, добро не бе видял – с добро отвръщаше. Измокрен от дъжда до кости в конюшната приспивах при богатия на гости. Надигаше се гняв у мене, но не за мокър гръб, мислех за спасението на всички от кесията, водеща света към въже на шията.

РАЗКАЗВАЧ
Летеше бързо времето и след дъждовна есен зима люта се задаваше. Природата и тя гневеше се и в наводненията давеше добитък, ниви, бедствия занизани. Проплакаха деца в утробите, че бясна по света бе злобата.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Театър извън времето

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО

Когато той замина, хората съвсем ме обкръжиха, виждайки любов взаимна. Разбрах, че трябва да се крия от погледите хорски – на пух и прах да не я разбият. Силно аз усетих злоба към щастието чуждо като зла прокоба. Оттеглих се от злия град в имението бащино и заживях сама, без хлад.

Потеглих – пътник по света – с най – нужното на рамо и с образа на любовта. Чувствах се като избраник, в душата си я пазех чиста и стъпките отекваха на странник. Докато ме блъсна егоизъм здраво като плесница незаслужена в лицето ми кораво. Видях и хора да се вглеждат в мене – пътникът – с добра надежда. Казах си – това е шареният свят, с перото после ще рисувам, няма в него брат до брат.

РАЗКАЗВАЧ

И заживяха разделени две влюбени души, хора чакаха едната да сгреши и да се разпадне вечността. Ала любовта безсмъртна е, щом две души са се обрекли естествено, без клетви, а някъде дълбоко в пулса, с който дишат и правда дирят заедно, и поема за сърцата пишат.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Театър извън времето

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО  – ПРОДЪЛЖЕНИЕ
До смърт в незнаен образ влюбена , здравей, любими, как те чаках – жестокост хорска ме погубваше. Лицето ми , без белези на старост, обект на злоба беше, предрешена в милост и жалост. До мене людете порочни домогваха се с маски скрити, в душата си живеех точно.

С ръцете ще отнема , мила, страданието горко и ще ти дам от моята сила. Ще ти посветя поеми да блика радостта в душата и да забравиш миналото време. Но знай, че моят дух, любима, зове на път свободен, та щастие за теб да има. И ще се върна победител над хорска злоба и от несправедливости пазител.

Върви, последвай , мили мой сърцето и духът си – навярно този път е твой.

Почакай, мила, след година ще бъда пак при тебе, че верността  цъфти като градина.

РАЗКАЗВАЧ
Така  след думи топли в сърцата закопнели за радост, за любов и за щастливи вопли, с целувки страстни, нежни с чувството безбрежно те се разделиха на кея – там,където душите се събраха.  И ето – океанът смири се в своята пяна, загледан в силуетите на двамата избрани…

 

 

 

 

Posted in Uncategorized | Вашият коментар