Към всички

Моят верен страж – перото – за лошото и за доброто. Раздира тънкия ми лист, разваля моя краснопис. Разчитам трудно своите думи – драскани набързо глуми. Но пиша тук аз все сърдечно за хората и вечното.  И страницата ми е нова, защото всичко е готово за мъдрост, че ако не я постигнем скоро, луна ще видим ококорена, до нея слънцето ще се взриви в разлъка със света объркан и тънещ в мъка!

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Под  свода синьо – черен на нощта  звездите са зеници ококорени.  Проблясват, както любовта, с очи притворени. Светът заспива своя сън в умора, не забелязва купола небесен. И ще пропусне ясната луна и звездната любовна песен.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение в проза

Сянката приличаше на мене, но беше черна. Следваше ме по петите. Така се нижеха в секунди дните. Потракваше часовникът ненужен. Кому притрябвал е – и го захвърлих. Времето на пресекулки спря. Нечута музика повя от сянката ми черна – пред залез слънце пораснала бе неимоверно. В дълбока нощ безвременна се гмурнах, сънят ми нов припяваше до утрото. Така във вечност кротка заживях и свободата пееше и аз за свободата пях.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение

 Сянката ми дръпна моята дреха. Пристъпих в страх и за утеха приседнах ниско – да я скрия. Ала така тя хвана ме за шията. Сънувам, казах си и сън си беше, умората в главата ми плетеше паяжината от всевъзможни мисли, които смачкваха ме и ме натискаха. Измъкнах се пак бавно на колене, глава надигнах и без време изправих ръст. Не беше сън, а бе реалност, насреща ми  – железен кръст, но в сън бях носила си кръста, а вече трябваше да е наистина.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

Страшилища, хищници ниско по земята пълзят и дебнат плячка. Висока е тревата и там са скрити в джунглата на свят без глас обречен в битката за хляб, за храната вечна. И сляп, на душегубци принадлежи светът овълчен…Слънцето прежуря на вълни объркани… В джунглата на времето ниско по земята страшно е сред хищници. В пожарища подпалена ще гори тревата от мигновеното избухване на яростта в звездата.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

От драпане нагоре към недостижимите простори ръцете изранени са от лудото катерене. Защото очите неми в сън, дошъл без време, за тишина душите глухи все пак чуха. В страдание и тъмнотия, в болезнено незнание, с въже на шията… ще стигнат ли, където синьо е небето или ще се срутят с жал в лепкавата кал…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

След пир последен щурците свирят заупокойна меса. Нощта е тясна за песен. Неспокойни от сънища жалки вдигат се халби след халби. В смъртоносна наздравица давят се. Слънце в утрото временно заслепява тягостната вселена.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар