Любов

Източник: Любов

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Радостта е няма. И, преживяла в тъмна доба чувството прекрасно, не се учудвам вече на тишината страстна, на краткото безмълвие, на мисълта ми скрита от чувство тъй безгласно. На думите излишни, на усещане в сърцето, готово да мълчи пред порив на ръцете…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Въпроси

Дали отново ще пребъде любовното ми чувство смело? Летеше като ято гълъби , макар и малко неумело. Но с пролетта навън разлистена цъфтяха нашите зеници и погледите бяха искрени като в безкрая трепкащи звездици. Но пита все душа – неверница дали ще бъде твоя пленница. Загубила и глас и слово , към тебе се стреми отново…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Живот

Ще ми липсваш в сънищата бели, в тъмната обвивка на нощта, че отново чувства закипели ме заливат с лекота. Там звезда се спуска, пак за мене пада, в чувството човешко аз пропадам. И от луната ярка искам да ме сгрее като нощно слънце в нощното безвремие. Докато те срещна в хаоса от грешки през деня изгряващ… но ще бъда пак сама с мислите по теб изтляващи…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременност

Гледам право в слънцето, бръчките ми се редят… Не пиша вече с илюзията , че спасявам този свят.  Спасението търсех самичка за човечеството – какво ли не написах за земното и вечното. Но времето с ботушите си тежки в безумие забиваше с  токове само грешки.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

В поток на мисълта

-1 –
Те идваха при мене и ме наричаха бездушна. Тогава страдах много, не исках да ги слушам. И щом сърцето болно отново ражда мисъл, веднага идва рима да ме пази от зла умисъл.
Те идваха при мене въоръжени за остър сблъсък. Да имах щит да пазя лицето си открито. Доближаваха и само крачка ни делеше – отскачах настрани и бягах, но не разбирах защо идваха. И моята сила откъде се взема – сякаш бях с криле.
Те идваха при мене отново с острия език и убийственото слово. Исках глава да скрия и се потулвах някъде. Бях като чумава сред тях. Когато виждаха, че изчезвам бързо, чудиха се откъде ми идва силата.

-2 –
Аз крия любовта си от всички. Те идваха при мене как ли не, небето ми да вземат, да видят моята рима. И завист люта може би ги води към скромния ми текст. Сега, струва ми се, разбрах защо така ядно насипваха отровата – заради тези редове, заради всеки ред. Навярно себе си познават в тъжните ми песни. Ще дойдат пак – сънувам. Убежище ще търся, молитва ще чета…

-3 –

Сънувам вече трети път сънят. Мислех си, че вече мога да пиша за любов. Но не, започна ярко слънце да прежуря. Вода си имах,колкото за мен… Сънувах суматоха, как всеки носи глътка за себе си и в жаждата ще се избием. Припомних си за тях и тръпки ме побиха. Главата пазех от ярките лъчи. Светът гъмжеше от жадните очи… Ще дойдат, пак ще се завърнат – сънувах – и ще бъдат още по – върли.

-4 –

Нощна пеперуда луда кръжи край моята светлина. Все още зима е и не разбирам отгде ли взела се е тя. Защо при мене долетяла е и по какви страни лудяла е. Но ето как бръмчи злоядо, сякаш налита стадо от насекомите всеядни и тръпки ме побиват странни, загасям светлината важна, че жилят, мисля си, на светло  и крия се на тъмното в дома си –  – убежище за мене от страха си…

-5 –

Очите плач нажали, ръце очи потулиха, те идваха с кинжали и криеха се вън на улицата. Отрязаха ръцете ми,  пианото замлъкна, китарата и тя, какво е моето място вече на света… Събудих се от този кошмарен сън. В полумрака чувах птиците навън. Защото беше пролет ранна. Странно, много странно…

-6 –

Така ме е стиснало гърлото в този вълчи свят върл. От колко време аз размахвам думите. Сънища , действителност се смесиха в едно. И като в поледица движа се навън. Нямам равновесие за пукнат грош, към любов да се завърна искам…  Намериха ни, разделиха ни в мрака царстващ вън.

-7 –
Пристигна лято дълго чакано. Те хукнаха към плажове и нека, ще ме оставят, мислех си , на мира. И тръгнах да търся изворче, откъдето мъдростта извира и там ще те намеря отново с любовта ти. Поех по нашите пътеки, но вече губех паметта си и жегата ме изгори. Почивах си и пак напред, като слепеца, който следва своите сетива. Не срещнах никого, та значи никой не е обърнал внимание на моите думи – и по – добре. А истината беше всичко. Поседнах в една горичка на сянка уморена, но пак пребори ме нов сън. Сънувах щастието. Дълбоко съм заспала. Не съм усетила кога си ме намерил и си поседнал до мен. Отворих очи и не повярвах. Пийни вода, ми каза, изворчето е до тебе, че виж какво е време…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Аз не мога да заспя така самичка в мрака. Светвам лампата , загасям. Искам да погледна в тъмното небе луната само. Паяжина я обвива , както моето сърце… Всяка среща е желана в близост с твоите ръце…Многоточията само ми разкъсват мисълта. Устремена е към любовта, както погледът във висините, само дето паяжини пречат на очите ми. Но блещука щурата звезда – една самотница. Мисля – мога да изкарам тази нощ сиротната… Ще ми свети зад завесата чак до утрото желано. Лампата загасям , светло е. И луната е изгряла…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар