Празнота

Самотният човек не знае как броят се часовете. Отпред – назад, отзад – напред, пред него тичат вековете. И последният вагон на влака се обръща на обратно, сменя се посока вдясно и наляво трака. Сто години са излишни, десет дни са все година. А реката на живота блъска се наполовина.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Дъждът валеше из ведро – прозорците ми да измие. Да виждам по – добре навън, докато чакам, мили, да зърна твоята походка със стъпки устремени, как идваш с утрото и с птиците запели. Няма да забравиш лицето ми самотно. Ще дойдеш, мили, спря дъждът сиротен.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

О, призрачни тегоби, за моя гръб сте много! С врява непрестанна нанасяте ми рани! Крещи светът безсмислен, плещите ми натиска. Без малко да се срутя из камъни натрупани. Но чернокрили прилепи с крилете ме повдигнаха…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Безсъние

Една безсънна нощ тялото гори ми. Ела при мен, любов, ела и запази ме от дръзки ветрове, събарящи стъклата. Аз взирам се за тебе, но счупих очилата. От лудото вълнение станаха на пепел. Една безсънна нощ гори ме и зове те.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Поредната самотна нощ и няма звезден летен кош. Вали дъждът на тънки струи и утре вятър ще забрули. И ще довее снежна буря – нощта самотна ще разтури. Но ще остане белег от студа в душата и в кръвта…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Романтика

В хотела празен с изглед към морето в самотна стая съм сама. Мечтая за любов, но вече време е да тръгвам към дома. Пътувам аз по път обратен и с тракащ влак мечтата ми расте. Вратата на купето се отваря: Свободно място? – В моето сърце.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Пролет

Ти, лъжовнице, пристигна с бяла пелена. Пролет в стария съновник търсех от съня. Че потракваше часовник вехт в нощта. Ах, като любовник ревнувах пролетта!

Posted in Uncategorized | Вашият коментар