Забрава

Една невярна самота спохожда ме без време. След смях през сълзи вечерта е вече бреме.  Търся някакво спасение от дълбоката вода, на ручейчета се разлива в стаята ми тя. Аз не мога да изплувам така самотна и ранима. И колко малко ми е нужно да забравя, че те има.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отсъствие

Тишината след твоите стъпки насича часовникът тракащ. Загубват се нежните тръпки от болно очакване. И цялата радост измива отсъствието ти страшно. И вече не съм красива и пак съм нещастна.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Старост

Пристигнала е старостта с коси червени и с устни ярко нарисувани. Зад моя гръб върви, потракват токчетата ѝ. А обувките ми леки  безшумно времето чертаят. И ми завижда старостта , че лек за старост зная. Блести косата ми прошарена и отраженията заслепяват. И моите устни розовеят, че лек за старост зная.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Тишина

В тъмницата надигнах се полека, но смисълът излезе през вратата и после някъде далеко изниза се луната. Останах с две очи отворени от тишината тъжната отчаяна и няколкото думи изговорени из стаята студената витаеха…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Копнеж

Порой минути те очаквам, заля ме време с вечността. Часовниците със стрелките сочат само любовта. Косата шарена проблясва с лъчите слънчеви по нея. Ела при мене вечерта лъчи и сенки да се слеят.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Живот

Аз съм героиня в схватката с живота! И нека имам само една – две квоти, и нека се катурне в миг нежелан, но чакан. Какво пък толкова, победителка не се оплаква. Овации не чувам и няма да ги има, какво пък толкова , щом съм непобедима. Капанът на животеца не щраква в моята мисъл, пазете се от мене, във всичко търся смисъл!

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Мъгла

Сутрин рано стеле се ниската мъгла. Лепне като дим по моите очила. И така се губи път до крачки две. Ала те намирам, че сърце зове.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар