Без заглавие или С редакция

Ще се молим да осъмнем… Че когато вятър гръмне да сме някъде на скрито. И покрили своя страх след вразите и сред тях да напредваме безумно, стъпквайки очи и грях. И така, в поквара тъмна, да се молим да осъмнем, че нечути, неприкрити сме окайвали душите си…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие или С редакция

Без мирис е смъртта. И през вековете рисуват я поетите… Коси,  с косата бяла, размахала страховито. Без глас,  с душите неми и те от боязливост, над тях полъхва с ризата си. Но шумна е, когато във вихър поразява и мало и голямо , и здраво  и кораво. Тогава в пепелища проплакват в свян ненужна жените и децата, и ветровете южни…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Посвещение

Върни се в любовта ни скрита, за истината искам да те питам. За болката, за тихото страдание, за радостта или за знанието. Защото тръпне бедната душа без тебе гола…или  греша, че ще се върнеш, мили, да ме обичаш слаба и без сили…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение

Тишината в горещия град под високото, палещо слънце е големия пълен обрат на душите, под слънцето зъзнещи. Самотата на празните улици, под дървета без сенки вековни е покровът в сърцата безумните, в жажда тръпнещи за недрата любовни. И от слънцето тръгва магията, че властта му, изгаряща в сънища, ще ни води към преспи чаровни по далечните, дълги пътища. Там ще бъдем обичани винаги, през сезоните звездни подтичващи, към ръцете на времето свързани с вечността като в люлка космическа…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение

Когато любовта загуби смисъл, тогава тръгват сладките сълзи.  И подозрението с двойна сила чертае скръб по моите страни. След него тръгват въздишките солени и в гръб се вглеждам в твоите следи. Илюзията цветна се разпада, остава тъмнината да вали.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

И пак за любовта

Полунощ е, в тъмна доба, още на любовта в утробата е твоето  лице пред мене. И ето – падаш на колене ръката моя да целунеш и да ме вдигнеш, полудял от обич, на радостта в утробата. В прегръдка нежна ние сме слети в думите на всичките поети. И ето – в твоите ръце любовни назад остават тъмни спомени. Така е светла радостта от любовта ни, от любовта.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Пак за любовта

Аз мога да те чакам дълго, когато се загубиш някъде из дебрите на своите пътища, защото зная ще се завърнеш все някога, все някога. Защото знаеш , че пленена съм от твоята душа разпалена, която е за мене огън, с който галиш ме, с огън галиш ме…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар