Проза

Прекрасен ден! Но после залезът дойде. Не исках тук да свършва денят ми лек и ведър. Оставих го да грее, докато полунощ удари. Бях уморена много от дневна светлина и пожелах си тъмнина. Защото бях сама. И залезът в очите натежа. И започна бавно словото да гасне. В съня си потопих се, но не бе така прекрасно…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

***

Децата ни са в плен на съвременността. Гневът ми ще препълни три морета и ще залее  реалността. И ще удави този страшен век, че грак в гърлата има. И всички ледове ще разтопи в сърцата на сърдечна зима. Децата ни освободени да свиват китка песен. И да започнат да припяват меко мелодия тъй лесна!

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Ти поздравяваш ме с едрите букви на моята надежда. Изслушвам и сякаш косо поглеждам. С черния цвят на моите думи отвръщам на поздрава меко. Но рязко в душата въпросът се връща – дали любовта е далеко?

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Учител или Патетично

Насреща ми – деца озъбени и грозни в своята свобода. Нима ще позволя с прискърбие да ме залеят като вода по – мътна от калта на Времето, по – страшна от скръбта? О, Време, твоето електричество превърнали сме в божество, сега издържаме стоически обгарянията, било си, Време, кротко палещо духа със сухите си съчки и мирно галещо лицата с благородни бръчки. Сега захвърлени сме в ада на свободата електрическа и трупаме горчиво познанието емпирическо. Проклинам своята свобода и свободата като цяло, че пареща е и е в рани тялото ми обгоряло!

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Омагьосване

Опитват се да омагьосват душицата ми клета и просто не разбирам този свят проклети. Като че съм в пъкъл и катранът черен опитва се да лепне по духа ми верен. Паяжина гъста опитва се да глътне звука от моя глас и Аза ми да гътне. И вятър щур срещу ми развява черни дрехи, но в този свят разблуден те са ми доспехи!

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Учител

Тук пред мене са почерците на децата ни пораснали големи. Криви, некрасиви, пълни с грешки, изглеждат нечовешки. В тях ехидната усмивка към света се крие – и грозотата сочи вас и мене. Ние опустошени във фалш се къпем явно, че нашата присъда няма срок на давност.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Безлюбов

Отново в клещите на самотата и в пъкъла на тази нощ, по – черна от света безверен , защото реже като нож  натрупаната Безлюбов и кръв от раната се лее, че как ли в горка самота животът черен се живее. И Безлюбов гърми до мене като оркестър луд, разпътен, че самотата е платно без вятър силен и попътен. Ах, Безлюбов, ти страшна дума в сърцето ми и в моя ум, където самота се щура и се сдружава с грях без шум.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Изкуство

В поезията музиката диша, задъхвам се , когато пиша от темпото на мислите подгонена , от дишащите хвърковати спомени. Динамика разгръща се широко и тишината гръмва от високо, звукът на моята душа – дали съм права или греша. В поезия цигулките са жалки, поскърцва времето и малки са барабаните на любовта, почти нечути през нощта. А във финала заглъхват думите – кречеталото надсмива се над глумите.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Безпомощно

Аз  газя сняг дълбок по пътя тесен. Баирът е висок, подхлъзването – лесно. Безпомощна се чувствам , че няма път назад. Ледена пързалка там е водопад. С дъха си разтопявам дъха под моите стъпки. Безпомощна ли  – не – кокичета напъпили…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

***

В тъмнината на нощта, без блясъка на електричество, блещука до мене свещта и ражда мигът поетически. Сама и с прискърбие хлипащо в сърцето от минали спомени, спрели са сълзите бликащи, от мъката – само отломките.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар