Това съм аз- Любиша Здравкович -псевдоним

Това съм аз- Любиша Здравкович -псевдоним

Казвам се Красимира Данкова от България. Ще бъда благодарна, ако снимката ми се публикува в блога ми и бъде разпространена в wordpress.com Може да бъде достояние на хората , които се интересуват от моята личност и работата ми в интернет

Advertisements

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

25 Responses to Това съм аз- Любиша Здравкович -псевдоним

  1. Влюбен каза:

    Здравей, Красимира! 🙂

    • Може би единственият изход за всички нас е любовта. Чрез нея ще запеем. Без да сме тъжни… Пространството на интернет е царството на самотата .Обич, с плач те чакаме. Това е страшно за нас очакване, почукай на вратата ни!

    • Простете ,че толкова дълго време не отговарям Пишете ми за себе си, да не бъдем анонимни Може би целият свят ни гледа, а истинската любов се крие от хорските погледи…

    • Колко много време е изминало, колко вода е изтекла и сигурно тези две думички са отнесени вече от пороя на друга любов… Две думи – повече не са нужни. И една усмивка. Изплаших се, помислих, че е подигравка. Защото как така ще се изправя пред света и ще кажа „Обичам те“? Чувството е тъй крехко, нежно и чупливо. И всички сме така раними…А любовта е вечност, втурнала се във времето.Може би миг, стаил дъха ни и скрил се дълбоко в себе си. Една потайна тайна, начало на необозримото. Ела и просто прегърни ме и прошепни ми своето име…

    • Здравейте!Това е моят много закъснял отговор.Вие ме приветствахте, но се смутих от името“Влюбен“. Може би това беше протегната ръка към мен за приятелство-точно каквото търся.Аз искам да имам приятели в целия свят. Мисля, че приятелството е незаменимо и много ценно. Моля за извинение! Надявам се да получа отговор. Пожелавам Ви всичко най- добро!

    • „Здравей, Красимира!“ – прочетох името си. Човека търся до днес. Минават други и отминават, но няма думички за сърцето ми, което обвито е и в скръб и нежност. Бяла снежност, но с топлина. Като планина пред мен, като незнаен ден… Ела , любов и прегърни ме и прошепни ми моето име

    • Една усмивка – и това е. Аз бързам, ала закъснях. Сега изсипвам думи страдащи в световното небитие пропадащи…

    • Дойде при мен веднъж красавец влюбен мъж. Заприпках като момиченце, заперпелих с крилца на птиченце. Ти, любов издайнице, вълшебнице, потайнице!

    • По пътя си разхвърлих думите ти, обзета от безумие и страх. Чух името си, но не спрях. Разпилях ти чувството, любими, ела при мен и прошепни ми две топли думички отново открай света за мен готови!

    • Любов като стена – без излаз на море, без песен. Зова и тананикам пак този рефрен – „ела при мен“. Любими мой, за кой ли път те търся във времето забързано И отлетяват миг след миг. Стената ще разбия с вик!

    • Любовта ми е в застой, търся някъде покой. Ала залъгвам се и после тръгвам си.Крача бързо – да избягам… Своите ръце протягам, но пръстите ти не са насреща… Така горещи бяха , така горещи…

    • Любовта несподелена… Няма време, няма време! Утре може да е късно – чувството да се разпръсне, да пропадне в битието. Ето – пиша ден след ден и зова „ела при мен“. Само плува в тишината. Ти вратата да отвориш, да поседиш, да поговориш… И в мечта не се превръщай, аз те искам в моята къща близо , близо, не излизай, да не се покрие с пепел черна любовта безмерна,искам те от кръв и плът да вървим по розов път и ръка в ръка събрани до живот да си останем.

  2. Така се случи , че подминах една любов. А трябваше върху снега да напиша името. Не го направих, не проумях. Заета с други мисли по пътя си вървях. После съвсем забравих за любовта пристигнала при мен от край света. Сега се върнах назад след зимата да търся подминатото. Но няма сняг и натъжи ме тази любов безименна

  3. Писах много за любовта. Но тя все е неразбираема, необозрима. И е копнеж – там някъде дълбоко скрит. Отглеждаме я като рядко цвете, страхуваме се да не увехне.Защото без нея душите ни ще обеднеят.

  4. Отново за любовта, за нежния копнеж. Забързани нанякъде не усещаме , не осъзнаваме.А любовта е най- хубавото за душата. С нея винаги е лесно – като с песен…

  5. И пак за любовта… Когато чуем твоя зов, тогава тичаме след теб, любов. Ти толкова си необходима, благодарим ти , че те има! Защото иначе без път ще се залута днес светът.И слънцето към нас поглежда само с твоята надежда. Ела , любов , и светлината ще озари земята!

    • Знаете ли, докато пишех книгата си“ Съвременна поредица или Когато началото съвпада с края“, аз се изплаших за любовта. Тогава я видях като едно нещастно чувство. В наше време са тъжни взаимоотношенията. Защото я няма серенадата, няма я песента. Аз се срамувам да кажа колко бедна днес е любовта.

  6. Къде е любовта? Може би накрай света… Такава нежна и ранима, дали я има , дали я има? Да преживеем това красиво чувство – това навярно е изкуство.И ето – час след час гоним я от нас. А после тичаме след нея и след изгубения миг,а в душите ни остава само предсмъртният и вик…

  7. Чета и препрочитам написаното… Колко много в мен се е събрало – копнеж и болка , и раздяла. Това съм аз -открита с чувството ми скитащо. Далеч от мен е моят прекрасен ден. Така е с любовта в новия век, линее, погубва се човек. А помня – песни пеех за нея…

  8. Моята тема за любовта… Съвременността пред мене крачи. След нея аз се влача. Не мога да живея в този век – от студ умира в самота човек. Нека просто се обичаме. Накъде сме се затичали?

  9. Бързам да пиша недоизказаното. Сърцето си пред всички показах. И тичат буквите, тичат , тичат…и сричам аз, а сълзи се стичат.

  10. Любовни песни съчиних и пях и свирих. Но сгреших. Защото пред вратата моя послушала е свободата твоя.

  11. Колко разхвърляно съм писала. Напред – назад, назад – напред скалъпени са ред сред ред. Такава ще да е орисницата ми.

  12. Две думи… Но защо са ми, след като го няма Влюбен? Изгубен е за мен, изгубен и ето – вече аз не пиша. До мен бих искала да диша, ала загърбих го, само сърцето сега проплаква, тайно и скрито от мен очаква…

С най - голяма благодарност към вас за оказаната помощ! Много моля информирайте ме как да поддържам блога си и достъпа до него без грешки и ненужни ограничения. Признавам пред себе си , че съм доста слаб блогер. Много ме затруднява преводът от английски, може ли помощта да ми се предоставя както сега на български език. С много голяма благодарност за вниманието към мен. пожелавам ви успех. Ако трябва още информация да ви кажа моля пишете ми. Сигурна съм , че мислите най- доброто за всички блогъри. Благодаря от сърце! Ако нещо не съм попълнила в празните полета по- горе моля да ме информирате , за да бъде всичко точно. До скоро!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s