“ Стара история или Болните души“

ІV част
Усещане за смърт

***
Времето се накъса на „късно и по – късно“. По хартията пак силя се да премина. Дими още комина, отвън е зима значи. В обръч е свита е свита главата, а устата едва мълви. Крача, с усилие крача. Надойдоха нови злини, не важи за мен изразът “ и утре е ден“. Опитвам се да държа здраво римата, искам да сторя нещо неповторимо. Загубихме се с Любиша из времето, захванали се бяхме да посадим на надеждата семенцето. Боя се, че римата ще си отиде със зимата. Да мечтаем е невъзможно, вече за нас да мечтаем е сложно. Изхабена и захабена е любовта , далече е от света.

***
Имало едно време златно семенце… Започвам нова приказка. Искам да преодолея времето. Страшни са “ преди и сега“, но най – страшното е „кога“. Имало едно време златно семенце… Дълго чака да хване отново писалката, но не заплака. Много въпроси се натрупаха като преспи и откровения като лавини. Изцяло бяхме подвластни на зимата. Трепери от страх, че си отива и римата. Нашият доброволен затвор вече не е доброволен. Или е радост, че пак прописваме. Мислим трудно, но все пак мислим.

***
И в Балкана, стария, сме се вричали.
И една България сме обичали…

Животът ни изтече, Любиша.

Май не се намериха у нас достатъчно силици за песни, миличка.

Не е свят за живеене – тормоз е, тормоз. Трябваш ми като никой друг…

***
Чакат белите листи.Книгата ще остане недописана и мъката е в сърцето, Любиша, не искам смисъла да изгубя. Мислите са на пресекулки, само се омотават в драскулки.Мъка, мъка от тежка разлъка.

Преселението на народите не ни подмина, отнесе децата ни в тази пуста чужбина.

Тъжим и ругаем, но как да ги върнем не знаем. Скъса се нишката с тях и няма под покрива смях, няма смях.

Цялата си в раздялата.Чука скръбта на вратата,върти се обратно за нас земята.

И няма утеха.

Хората подмами култът към успеха.

Страх и пак страх, със свито сърце песни пях.

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло…

Любиша, изпей ми я цялата.

Advertisements

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

С най - голяма благодарност към вас за оказаната помощ! Много моля информирайте ме как да поддържам блога си и достъпа до него без грешки и ненужни ограничения. Признавам пред себе си , че съм доста слаб блогер. Много ме затруднява преводът от английски, може ли помощта да ми се предоставя както сега на български език. С много голяма благодарност за вниманието към мен. пожелавам ви успех. Ако трябва още информация да ви кажа моля пишете ми. Сигурна съм , че мислите най- доброто за всички блогъри. Благодаря от сърце! Ако нещо не съм попълнила в празните полета по- горе моля да ме информирате , за да бъде всичко точно. До скоро!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s