Незавършени записки или Истината

Виждам бял лист  с черен молив драснат.Първа буква ли ще бъде или край зачеркван и задраскван.Времето ми е премерено и стените ми са чужди. Словото ще се намери ли или ще се блъска лудо.
Лист бял с черен молив драснат.Написано е на ръка от сърце одраскано.
Драснах с молив черен и ето първа дума от сърцето. Страх! Неистов! С времето заключен здраво  от ръце корави, с възел вързан без надежди и одежди.Клет удавник пърхам във вода нечиста дето трови ми сърцето. Страх!Изтръпвам!И не зная дума първа ли е, краят ли е…

Страх! Прости ми, Боже, в бялото легло не мога да заспя от паника и ужас да не стане черно то.
Страх!Сега е нощ, тъмнината реже като нож.Безумни душите спят и моята на осем свита.  Не мога за  утре да помисля, защото няма утре.Страх!Без нови дни не мога, че тази мисъл гори ме като огън.

Страх!Душата моя тръпне, иска всичко да излее,болка, мъка, тежат окови върху свобода лелеяна.

Лист бял с черен молив драснат. Написано е на ръка от сърце драскано.
Пустош! От тела бездушни и задушно е, задушно.Само стъпки без простор в стени затворени.Пустош!Няма пълнолуние за бездушните.
Пустош!Все по – черен е листът и превзет от молив черен и измислен е светът от неверници. Няма думичка едничка ,бяла,в редовете засияла.

Пустош!Как зловеща ме души, в сетивата се забива,думичка красива горе да ме отнесе над решетъчно небе…
Крясък!На гарван грак.Крясък! Ток!Дълбоко в мозъка ми се забива  тел ръждива.

Крясък!От неверници, канибали, антихристи,с мастило черно заливат моите листи.
Просяк!Трохи събира за живот душа безумна да нахрани. Просяк! Рани!

Просяк!Останал без лице, което да е огледало на сърцето. Просяк!Ако имам хляб да меря на колко залъка да го разделям.

Просяк!В ръката мръсна, неумита хляб да дам и после стъпките залитащи…Просяк! Срам!

 

 

 

 

Advertisements

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Незавършени записки или Истината

  1. Ивайло Василев каза:

    Завой
    Завой зад който е паднал дъжда
    довчера плувал в добри небеса
    сега,след пороя самотно лежи
    валози и ями запълнил с тъга
    превърнал пръстта във лепкава кал
    и бавно попил в прастара Земя…

    Завой зад който дървета лежат,
    с пресечени корени сухи…
    довчера впити във земни недра
    а днес безводни и глухи…

    Завой зад който Човекът мълчи
    останал замислен въвъ свойте мъгли
    и с утрото плахо сънят си размил
    преди да изгрее Деня…

    Завой зад който Светът се върти
    вплетен във танц с безумна Луна…
    Завой зад който няма мечти,угаснали спомени,тиха печал…
    и само сенки безплътни тъгата реди
    а Пътят се срива в Безкрай…

    • От недрата на земята святата душата нежна твоя проправи път към лятото и в хладното усое намери скрито моето сърце в ръце пое го в своите да пърха вечно съживено и от смъртта от теб спасено.

    • Завой в трънаци, в писъци на утро лудо, когато мозъкът създава чудо, без страх и ред и все напред, докато Нищото прогони и пак разцъфнат скършените клони.

      • Ивайло Василев каза:

        …завой зад който…
        …всички мълчим…
        защото ме знаем…
        накъде да вървим….
        И само в спомена търсим минали дни
        без да знем че Буря
        и тях ги отми….

        Завой зад който гледаме с празни очи
        това което иде във нас не звучи…
        С угаснали погледи за ръце се държим
        Като удавници в океан от тъга,
        спасение дирим в Любовта…
        …но не знаем какво е любов…
        Зад завоя където угасва Света
        любов е само дума една…

        Завой,ти толкоз фатален,
        обърна жестоко живота нормален
        Във пропаст се срина всяка мечта
        и мислите търсят само Смъртта…

        • Какво се случи, че творчеството мое превърна се и в твое? Подадох ме си две ръце – превърна се в една жестока мисъл, заедно ние търсим смисъл.

С най - голяма благодарност към вас за оказаната помощ! Много моля информирайте ме как да поддържам блога си и достъпа до него без грешки и ненужни ограничения. Признавам пред себе си , че съм доста слаб блогер. Много ме затруднява преводът от английски, може ли помощта да ми се предоставя както сега на български език. С много голяма благодарност за вниманието към мен. пожелавам ви успех. Ако трябва още информация да ви кажа моля пишете ми. Сигурна съм , че мислите най- доброто за всички блогъри. Благодаря от сърце! Ако нещо не съм попълнила в празните полета по- горе моля да ме информирате , за да бъде всичко точно. До скоро!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s