Ръкописи по действителни случаи

Ъгли пречупени. Тясна стаичка без огледало. Без грим. Отражения играят  по портрета син. Старица млада е редила съдбата си. Живот  не е дарила. Обвинявана от братя. Тъй брат окото брата вади и след това пирува. Страшно е, но съществува.

Във времето ще чакам вечно за капчица човечност

Черно  – бели пеперуди от женица луда препарирани С карфици от безумие посред тежко пълнолуние Само нощното кълбо е свидетел. Няма да продума, няма е безумната.

В легло на колела е потънал е потънал в сън дълбок. Все по дълъг срок в легло на колела е  и с  етикет пред мен. Смъртта ли е вилняла.Всичко тук е в бяло и има само ден.Взирам се орисан в номера написан .

Блудница красива. Пътеката е кална от сълзи.Низостта я следва кат сватбен шлейф. Стършели отровни! Няма да се спрат лицето от лицето от реки преливаща да ужилят, да загрозят!

Изгарям за вода. За росата сутрин рано, за тих дъждец в тревата да пия глътка само..  Сън измъчен с бенадеждност към пътека ме  отвежда и достигам пясък сух Изгарям за вода! Светът е глух.

Във времето ще чакам вечно за капчица човечност.

Зазидан е в стената моят ум, долавям само шум от хлипащи тела. какво от тях останало е ? Какво от тях останало е? Едни горящи рани и две ръце, които няма в какво да се захванат.

Часовникът в ушите трака  и мери стъпките осъдени. Каква награда е присъдена за крачите ми смели Медал или позор и срам задето всичко съм отдал?Кои ще бъдат съдниците?Горди, превзели власт и слава? Тогава примката на времето ми  е приготвена. Отдавна вечността убили са с похулни думи дето зачеркнали са пътя към небето.

Човешка нищета.Духът съборен крета. Изпаднала в беда душица клета.Богу не се моли.Проклятия изрича.Чрез молитва горка в Бога не се врича.

Безкрайни дни се нижат, докато падне мрак. търся са се скрия от светлината пак. Погледите хорски не са за мене радост. Вече в късна младост, към старостта пристъпваща, чета и препрочитам в очите край настъпващ. Апокалипсис! Зъл , железен, с катинари и глави през мрежи.

В сълзи  обляна цяла любов на магистрала. Любов без думи само, без погледа дълбок, без галещото рамо и без дълъг срок. Любов опорочена без нежния копнеж, любов лъжа без памет, без полет и растеж. Любов на магистрала. порочна, изродена. Плачи, любов, плачи за поколенията.

Във времето  ще чакам вечно за капчица човечност.

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

С най - голяма благодарност към вас за оказаната помощ! Много моля информирайте ме как да поддържам блога си и достъпа до него без грешки и ненужни ограничения. Признавам пред себе си , че съм доста слаб блогер. Много ме затруднява преводът от английски, може ли помощта да ми се предоставя както сега на български език. С много голяма благодарност за вниманието към мен. пожелавам ви успех. Ако трябва още информация да ви кажа моля пишете ми. Сигурна съм , че мислите най- доброто за всички блогъри. Благодаря от сърце! Ако нещо не съм попълнила в празните полета по- горе моля да ме информирате , за да бъде всичко точно. До скоро!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s