Monthly Archives: юли 2018

Песен

Прозорците гаснат, но къщата свети, разбираш, пораснах отдавна, поете. Когато угасне цялата къща, тогава няма назад да се връща ни младост, ни жалост, ни думи и радост, любов ще помръква, душа ще замлъква… Advertisements

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Отново гръм, отново писък, пищят алармените гласове. Възпламеняват се дървета, остават само часове. Плющи вода неудържимо – потоп пред райските врати! Реката клати се в коритото, в лодката сме аз и ти…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Буря

Небето камъните сипе, трещят по нашите глави. И ние бягаме на скрито, намира ни със светещи главни. В екрани сме се втренчили, но ето – черни са пред  нас. Това е притча за небето, изгнило вътре в нас.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Посвещение

Мъката ми е голяма, мамо. Старостта ни е самотност, в старостта си сме сиротни. Вече нямаме другари, старостта ни пари, пари. Само двете в черен век, няма, мамо, друг човек. Мъката ни е голяма, но не плачем, мила мамо.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар