Author Archives: liubischazdravkovich

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg

Песен

Прозорците гаснат, но къщата свети, разбираш, пораснах отдавна, поете. Когато угасне цялата къща, тогава няма назад да се връща ни младост, ни жалост, ни думи и радост, любов ще помръква, душа ще замлъква… Advertisements

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Отново гръм, отново писък, пищят алармените гласове. Възпламеняват се дървета, остават само часове. Плющи вода неудържимо – потоп пред райските врати! Реката клати се в коритото, в лодката сме аз и ти…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Буря

Небето камъните сипе, трещят по нашите глави. И ние бягаме на скрито, намира ни със светещи главни. В екрани сме се втренчили, но ето – черни са пред  нас. Това е притча за небето, изгнило вътре в нас.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Посвещение

Мъката ми е голяма, мамо. Старостта ни е самотност, в старостта си сме сиротни. Вече нямаме другари, старостта ни пари, пари. Само двете в черен век, няма, мамо, друг човек. Мъката ни е голяма, но не плачем, мила мамо.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Нощ

Сама в самотна дълга нощ без любовта желана, вълшебна вечност носи скръбта голяма. Нестоплена, несподелена нощ, с безброй въпроси, ела при мене и няма любов да прося. Ще бъде тихо и мракът душите ще разкрива, ела при мене, аз чакам … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Очакване

Сега е нощ и тишината дълбае в мене. Часовникът е мой приятел и мое бреме. Но любовта към времето е безразлична и търси тишина и личност. И затова съм будна нощем и чакам още.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Вали дъждът, на едри капки пръска и в локвите балончета надува. Вали, а аз съм на открито и без чадър, и се страхувам. Светкавици секат и под дървото не смея да стоя. Животът, мисля си, ми е заложен, и мъката … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар