Author Archives: liubischazdravkovich

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg

Нощ

Сама в самотна дълга нощ без любовта желана, вълшебна вечност носи скръбта голяма. Нестоплена, несподелена нощ, с безброй въпроси, ела при мене и няма любов да прося. Ще бъде тихо и мракът душите ще разкрива, ела при мене, аз чакам … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Очакване

Сега е нощ и тишината дълбае в мене. Часовникът е мой приятел и мое бреме. Но любовта към времето е безразлична и търси тишина и личност. И затова съм будна нощем и чакам още.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Вали дъждът, на едри капки пръска и в локвите балончета надува. Вали, а аз съм на открито и без чадър, и се страхувам. Светкавици секат и под дървото не смея да стоя. Животът, мисля си, ми е заложен, и мъката … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Разказ

Заспиват всички. С новия си молив рисувам приказка за лека нощ. Разказвам и скръбта прогонвам, че тиха реже като нож. И приказката е красива, завършва винаги щастливо. Защото моливът е нов и пише още за любов.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Душа

Аз всяка вечер у дома без покрив съм и под дъжда. Небето сиво е навъсено и цялата съм в скръбни пръски. С чадър главата си покривам, мокра съм от скръб и не заспивам. Когато утро в слънце блясва, къщата ми … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Пустош

Когато мислите объркани се слеят в точка, аз започвам да крещя. Но само славеите се обаждат от пустошта. Тогава с новите обувки към тебе тръгвам през нощта.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Железен покрив да крепя с върбови клони. Огъват се под тежестта и листи ронят. Сърцето бяга от скръбта подгонено.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар