Author Archives: liubischazdravkovich

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg

Без редакция

…Отиват нощите нахалост с тъмната ми мъка дали ще ме обичаш още или да пея за разлъка. Че песните ми – жар горяща – изгарят моето гърло и ето ме – зовяща в нощи върли. Че псета вият вън и … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение

В самотата на нощта с кошмарите ѝ луди отново съм сама и от живота така учудена. Че няма ден спокоен за душа тревожна от битки невъзможни в живота сложен. Че няма ден да дойде без тъмните проклятия на мислите жестоки … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Аз страдам. Ти не си до мене. Нима ще бъде любовта ни нежната до време? Аз искам завинаги да сме наблизо с перчема твой и моята бяла риза… И  любовта ни непокътната през времето да мине оттатък този свят към … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Ето – влизам в твоята нощ и поканена се чувствам. Зная, ще ме приютиш, ще говорим за изкуство. И светът ще се оттегли с грозната чернилка дневна, няма да съм тъжна аз , няма да съм гневна. И вълшебен елексир … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Престрашиха се щурците и запяха в кратка нощ. В град разграждат се стените, хората живеят в злост. Някъде под месец тъмен ние двама в люлка скрити пазим се от хорска злъч – да не виждат ни очите ѝ. Крехка нашата … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Изпълзяха съществата сатанински. И крак подлагат всекиму, дръзнал да запее, и хората мълчат и горки сълзи леят. Че носят много мъка и бели са косите , и скръб разбива времето на парчета из тревите…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Автопортрет

Аз не мога да се задушавам  в град с бетонни улици. Търся приказни дерета, хълмове, дървета. Там развявам своето знаме на духа свободен и лети подобно птица над природа родна. И гласът хриплив говори с други жестове и думи. Временно … Има още

Posted in Uncategorized | Вашият коментар