Author Archives: liubischazdravkovich

About liubischazdravkovich

Здравейте хора от цял свят!Написах малка книжка и реших да я разпространя в интернет.Публикувах я в сайта bereket21vek.wordpress.com В нея и в коментарите си излагам своите мисли и идеи. Търся съмишленици. Владея малко руски език и съм много слаба на компютъра. Любиша е писателски псевдоним.Казвам се Красимира Данкова. Пианистка съм, преподавам на деца и корепетирам на хор. Повече информация бих дала на приятели в facebook или на адрес krasi_dankova@abv.bg

***

На моя връх опасен гласът е забранен. Лавината привидно за моя глас е глуха. Не плача и не дишам и стъпките си скривам. Но боря се с върха си, искам да достигна високото му чело. Когато покоря го със сетни … Има още

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

***

Челото е стегнато от сълзи недоизляти и моите слепоочия тупат – както сърцето на пресекулки от мъка, дето се трупа. Препуснаха дните в страшен галоп и подтичвам след тях уязвима. Не зная как времето успява да тропа в мислите неумолимо.

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

***

Вали дъждът, а вън е зима. Сняг чакаме да има. Ще се събудим в киша зла. Босоноги в зимата дошла. Бездомните нозе ще леденеят. Лицата горки ще линеят. Отвсякъде ще пръска кал. Последна зима от печал. След нея край на … Има още

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

***

Сълзата се стича от облак в небето и плаче по моите коси.  Поглеждам в кафето и там се белее от мъка, която коси. Насича върха ми, гранитни скали отправят се към висините. Достигам ги с поглед, но много боли и … Има още

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

***

Главата ми е бомба от тревога и мислите ще гръмнат, че не мога да бъда вездесъща и е тайна дали достатъчно съм всеотдайна. И силите ми крехки са нищожни, че се опитвам да направя невъзможното. Ще рухна ли – една … Има още

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

***

В нощта безлунна, в късен час прозорецът ти свети, защо очите не отмаряш, защо не спиш, поете. А думите редиш с надежда, че някой ще ги чуе, че няма връщане за тебе под звуците нахлуващи. Гласът на твоята душа прегракнала … Има още

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар

Песен

Прозорците гаснат, но къщата свети, разбираш, пораснах отдавна, поете. Когато угасне цялата къща, тогава няма назад да се връща ни младост, ни жалост, ни думи и радост, любов ще помръква, душа ще замлъква…

Публикувано в Uncategorized | Вашият коментар