Автопортрет

Мозъкът ми в менгеме. За да не започне главата да буксува и мислите навързани в сълзите ми да плувнат. Че вън е върло лято с жегите натискащи жените и децата в стаи трудно дишащи. И всяка мисъл пареща ще лае като куче, разкъсало оковите на своята обученост…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие или Реалност

Едноминутна тишина. През лятото на спомените с тихите щурци, с врабчетата уплашени, хвърчащи напосоки, проточиха се дни задушни и нощите дълбоки. С колите бясно тичащи, с моторите хвърчащи и с гарги сутрин грачещи, с бетонни къщи плачещи. И с гълъбите липсващи от хорска злъч уплашени, и стъпкани в градушките цветя и сън убягващ ни…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Автопортрет

С тежкия часовник на своята ръка през времето съм тръгнала. Вървя и все зова секундите изтичащи да спират своя ход,че всяка тяхна струна е жажда за живот.А лявата ръка е близо до сърцето, и бие странно то в годините, и ето как косите са малко побелели и всичко ми прилича на птици отлетели…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие или С редакция

Ще се молим да осъмнем… Че когато вятър гръмне да сме някъде на скрито. И покрили своя страх след вразите и сред тях да напредваме безумно, стъпквайки очи и грях. И така, в поквара тъмна, да се молим да осъмнем, че нечути, неприкрити сме окайвали душите си…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие или С редакция

Без мирис е смъртта. И през вековете рисуват я поетите… Коси,  с косата бяла, размахала страховито. Без глас,  с душите неми и те от боязливост, над тях полъхва с ризата си. Но шумна е, когато във вихър поразява и мало и голямо , и здраво  и кораво. Тогава в пепелища проплакват в свян ненужна жените и децата, и ветровете южни…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Посвещение

Върни се в любовта ни скрита, за истината искам да те питам. За болката, за тихото страдание, за радостта или за знанието. Защото тръпне бедната душа без тебе гола…или  греша, че ще се върнеш, мили, да ме обичаш слаба и без сили…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение

Тишината в горещия град под високото, палещо слънце е големия пълен обрат на душите, под слънцето зъзнещи. Самотата на празните улици, под дървета без сенки вековни е покровът в сърцата безумните, в жажда тръпнещи за недрата любовни. И от слънцето тръгва магията, че властта му, изгаряща в сънища, ще ни води към преспи чаровни по далечните, дълги пътища. Там ще бъдем обичани винаги, през сезоните звездни подтичващи, към ръцете на времето свързани с вечността като в люлка космическа…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар