Театър извън времето

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

На тиха среща под небето, когато лунното кълбо изплува, случайно аз видях сърцето му. Поет, художник или влюбен, със здрави мишци плуваше и в далечината тъмна губеше се. Изплаших се до смърт за него, а беше все пак чужд човек, но трепна в мене сладка нега. Понечих в къщи да се върна, стоях като вцепена статуя, поех, ала едва не се препънах. И все пак тръгнах си от там, мъжът в далечината плуваше, в сърцето си усещах плам. Прибрах се в спуснатия мрак, захвърлих връхната си дреха, усетих – ще го видя пак…

Излязох малко да поплувам привечер, все още светло, на залеза да се любувам. Стягах се на път да тръгна, написал бях поема кратка, но исках моя океан да зърна. Но на девойка стройна, мила погледът ми спря внезапно, ала водата ме пое със сила. И от желаното пътуване мисълта ми отклони се, размечтах се как с жената плуваме…

РАЗКАЗВАЧ

И както става открай време и ниже се през вековете така се случва да се намерят и да се хванат за ръцете влюбени сърца горещи от първа среща. И ти, любов от първи поглед, си несравнима в своята сила, като вълшебство си с очи без оглед, отчайваща и мила!

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Театър извън времето

ПРОЛОГ

Не искам никога да съм играчка в ръце любовни , но нетрайни, в сърце си горко аз да плача. И любовта фалшива да ме блазни с богатство, с блясък на бижута, които носят дни омразни. В един момент в живота кратък да бъда аз марионетка и да оплаквам жалкия остатък. Любов желая, дни щастливи с ръцете търсещи се вечно, не искам погледите похотливи. За жалост в плен през вековете присъстват случаи такива без огнен блясък любовта да свети. С очи присвити в страсти мръсни, осъдена да преживявам, аз чакам парещите пръсти.

Когато в нощите самотни света аз гледам с мишци здрави, тогава зная – не съм сиротен. Нима духът ми ще се смачка пред несправедливости жестоки, духът всесилен не е играчка. Аз пиша своята поема, държа перото като в схватка и нищо даром от света не вземам. Да извървя решил съм в нощ безлунна пътища зовящи, дълги – за опит и за знанието умно. Да търся в корените на земята истини човешки , вечни, че постепенно ще беднее душата.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Къде изчезна ,мили мой, къде изчезна, как шумният прибой ме плаши и мисли мрачни навява той. Къде си, мили мой, къде си, в нощта те чакам да се върнеш, че сякаш вятър бурен те отнесе. Но ето, през вратата чувам гласа ти , мили мой, зовеш ме ти и не сънувам…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Ти, ревност, знак за притежание, не влизай в пътя ни любовен. Напразно ще отнемеш от любовта ни всеки спомен. Дори е глупаво, че някой измислил те е в час неверен. Единствена е любовта, с аршин не може да се мери. И в своето гнездо полегнала уют създава за сърцата. Не идвай, ревност, непоканена, безплътна за душата.

Да… ревността ръжда прояжда сърцето колебливо…Напразна е пред любовта ни здрава и щастлива.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Свенливо ме поглежда любовта след третото дърво на пътя общ. Години чаках неин взор на тъмно всяка нощ. Но ето, че под слънце ведро получих поглед щедър. И ще се сбъдне дълготраен блян – сънуван сън със свян. Трепва моето дихание със сладостно незнание…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Любов, къде си скри очите… Добре, мълча , не питам… Защо сълзите ти солени по моето лице се стичат… Бъди до мене , любов, аз мога да обичам. В нещастен час така си нежна, успокояваща, безбрежна. Сега къде си скри очите, изплашена от злите… Ела на моето лице, с усмивка ще те срещна и никой няма да посегне на тебе – така гореща…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Първи послеслов

Каквото пише по книгите не никне по нивите. Там нещо шепнете си за природа , влюбените. Аз съм злобата и смятайте , че сте погубени. Любов в света не ща да има, душици чисти и чудни рими. Китарата ще плаче и до века нещастен ще е с мен човекът!

Posted in Uncategorized | Вашият коментар