Във вълчия свят

Великите със своите великански стъпки преминаха през жълтите тресавища. Останаха в тях да се самоизяждат дребнавите, че нямаше в  чии гигантски стъпки да се промъкват. И,виждайки достойнството  на преминаващите, останаха с очи от жалки кръпки.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Във вълчия свят

Подложиха ми крак и се подхлъзна любовта ми в тинята на хорските очи. Надигнах се и натежаха ми сто рани, а хлябът почна да горчи. И  в присмех истеричен за обичта ми очите им сипеха жаби и гущери, ведно събрани….

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Във вълчия свят

Млъкнах, замълчах завинаги. Остана грубото перо. С него истините пиша, без страх от опело. Духът ми смел не ще погазят, защото страшен е духът за всички дето мразят, мразят и искат да го поразят.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Във вълчия свят

Горчилката на месец дързък захапа медения глас. Гори ми гърлото и трудно, на хрипове говоря аз. Видяха яростните хора с очите четири край мене. Погледите впиха в музата ми, крещяща в пъклено горене…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Във вълчия свят

Насъбраха злост към мене и озъбиха се страшно. В тъмножълтото безвремие връхлетяха ме ужасно. Сега съм тук – в затвора сляп. Чакам за коричка хляб…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Живот

Тънки листите, жълтеят, черен цвят смених със син. И ето как роди се мисъл за живота кратък, неповторим. И в него аз съм еднодневка, която буквите реди, но без смелост крета. Не искам други цветове, защото черното е смърт, червеното  – пролята кръв След мене нищо не остава , защото утрото е краят. Синьото взе да прескача надвечер, когато пада здрачът. Червено взех със смелост рядка, защото и други са се борили в живота  – краткия. Надигнах глас за обединение – остана да виси над жуженето. Така посрещнах утрото, захвърлих черно и червено. Но пуст светът мълчеше странен … измамени  сме всички ние, измамени…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Любов

Източник: Любов

Posted in Uncategorized | Вашият коментар