Отклонение в проза

Сянката приличаше на мене, но беше черна. Следваше ме по петите. Така се нижеха в секунди дните. Потракваше часовникът ненужен. Кому притрябвал е – и го захвърлих. Времето на пресекулки спря. Нечута музика повя от сянката ми черна – пред залез слънце пораснала бе неимоверно. В дълбока нощ безвременна се гмурнах, сънят ми нов припяваше до утрото. Така във вечност кротка заживях и свободата пееше и аз за свободата пях.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Отклонение

 Сянката ми дръпна моята дреха. Пристъпих в страх и за утеха приседнах ниско – да я скрия. Ала така тя хвана ме за шията. Сънувам, казах си и сън си беше, умората в главата ми плетеше паяжината от всевъзможни мисли, които смачкваха ме и ме натискаха. Измъкнах се пак бавно на колене, глава надигнах и без време изправих ръст. Не беше сън, а бе реалност, насреща ми  – железен кръст, но в сън бях носила си кръста, а вече трябваше да е наистина.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

Страшилища, хищници ниско по земята пълзят и дебнат плячка. Висока е тревата и там са скрити в джунглата на свят без глас обречен в битката за хляб, за храната вечна. И сляп, на душегубци принадлежи светът овълчен…Слънцето прежуря на вълни объркани… В джунглата на времето ниско по земята страшно е сред хищници. В пожарища подпалена ще гори тревата от мигновеното избухване на яростта в звездата.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

От драпане нагоре към недостижимите простори ръцете изранени са от лудото катерене. Защото очите неми в сън, дошъл без време, за тишина душите глухи все пак чуха. В страдание и тъмнотия, в болезнено незнание, с въже на шията… ще стигнат ли, където синьо е небето или ще се срутят с жал в лепкавата кал…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

След пир последен щурците свирят заупокойна меса. Нощта е тясна за песен. Неспокойни от сънища жалки вдигат се халби след халби. В смъртоносна наздравица давят се. Слънце в утрото временно заслепява тягостната вселена.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

В душите нощни пеперуди кръжат от свян, а не от друго. Мъртвило грозно има там  без светлина, без огън, плам. Вековни трепети са почернели, под пепел временна изтлели.

В душите нощни пеперуди кръжат да ги разбудят. С натрапчиво жужене да изпреварят времето, че мигове далечни да отведат до вечност.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Съвременни портрети

Защото днес векът е първи и зли са урвите.
Сгромолясва се прогресът и се покрива с плесен хлябът есенен. Като в пързалка ледена се спускаме с глави наведени и сляп светът е, за да зърне векът. Че движи се из буренясал път и драскат къпинаци ялови в кръстоска с на смъртта раздялата.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар