Без заглавие

Железен покрив да крепя с върбови клони. Огъват се под тежестта и листи ронят. Сърцето бяга от скръбта подгонено.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Повторение

Отново утрото далечно измъчва ме със своята вечност. И гласове на хора нежелани отново мамят ме. С ръце протегнати отново грабват ме. Надолу, в черни дни – отново да ме заболи. Страхът отново смига, без слънце да се вдигне.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Аз съм мрежесто кълбо. Слънцето огромно свети, разтопява редовете. Ще стопи самата мене, ще ме сложи на колене. Мрежата ще се забие, кръв ще шурне… Куче вие…

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Слово

Моят гняв превзема ме изцяло. Че любовта е вяла, и смъртта е вяла, и песента е крива и ме срива, и незнайна е болестта,  и в тайна е скръбта човешка, и вечността отдавна не е вечност.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Живот

В живота си играя главна роля. Ще бъде смешно за себе си да моля. Когато натежи на плещите речта ми,  пианото изплаква мъката събрана.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Живот

С кого ли думица да си продумам за простите, човешките неща. Че в празна къща глас не чувам и птиците не пеят през нощта. В черупките си хората се свили и спи ми се, и утрото е вечно… Но жадна съм за реч човешка.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Без заглавие

Умората ми – болка скрита – на бял свят, лудата, се появи. А беше слънчев ден, но тя открито на този свят се разгневи. Защото всеки сън сънува, през мене – втренчени очи. Не виждат. Лудата умора крещеше. Но сега мълчи.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар