ДЕЙСТВИЕ ВТОРО
Когато той замина, хората съвсем ме обкръжиха, виждайки любов взаимна. Разбрах, че трябва да се крия от погледите хорски – на пух и прах да не я разбият. Силно аз усетих злоба към щастието чуждо като зла прокоба. Оттеглих се от злия град в имението бащино и заживях сама, без хлад.
Потеглих – пътник по света – с най – нужното на рамо и с образа на любовта. Чувствах се като избраник, в душата си я пазех чиста и стъпките отекваха на странник. Докато ме блъсна егоизъм здраво като плесница незаслужена в лицето ми кораво. Видях и хора да се вглеждат в мене – пътникът – с добра надежда. Казах си – това е шареният свят, с перото после ще рисувам, няма в него брат до брат.
РАЗКАЗВАЧ
И заживяха разделени две влюбени души, хора чакаха едната да сгреши и да се разпадне вечността. Ала любовта безсмъртна е, щом две души са се обрекли естествено, без клетви, а някъде дълбоко в пулса, с който дишат и правда дирят заедно, и поема за сърцата пишат.
bestsellerworld.worldpress.com 