***
            Върти ме хаосът и не разбирам себе си. В душата ми цари безредие.А искам книга да напиша, искам свобода да дишам
             До теб съм, почини си.
              Не мага ,Любиша, и се страхувам в безредието да не те загубя. Погубено е всичко вече, погубено. Далече скита моята любов.
              Не бой се , на всичко съм готов.
              Но раздвоявам се и разтроявам, разпадам се на къстчета душа, нима така се оживява…
                                                         +++
               Сега вече със сигурност зная , че хаосът се завихря в България. В дома ми е хаосът страшен. Не ще уплаши сърцето ми кораво. Здраво съм хванал за рогата сатаната. Приключи историята, превзе територии и сътвори свят суров. Но не предвиди моята любов. И ще приема битка , дяволе, сърцето си не давам.
               Ти пишеш ,Любиша, пиши.
                Поспи. А утре ще си на крака. Подай ми своята ръка.
                Кога е нощ, кога е ден… Ела до мен.
                                                      +++
                 Ти ,дяволе, ти ,сатана, в преизподнята ще те запратя! Направи на парчета родината ми клета!